РК София-Балкан чества 90-годишнината от създаването на Ротари в България
Красимир Веселинов уважи труда на художника и Наддава за портрета на Инж. Иван Иванов  – Ротарианец и кмет на София, създал знакови проекти, които се използват и в момента.
Ето какво сподели Виолина Костова ДГ на Ротари България
Празнуваме #доброто #приятелството #службата #надеждата !
#90years #rotary #bułgaria 90 ГОДИНИ РОТАРИ В БЪЛГАРИЯ!
Опити за създаване на Ротари клуб в София започват още през 1921 г., но българската следа в Ротари се  появява много преди това. Събо Николов от Панагюрище, емигрирал в САЩ става  член на РК  Устър, Масачузетс през 1915, само десет години след основаването на първия Ротари клуб в Чикаго от Пол Харис.
След 1921 г са правени няколко несполучливи опита за учредяване на Ротари в България. Едва през 1931 г, в резултат от срещите и кореспонденцията на тогавашния главен  редактор на официоза “La Bulgarie” Д-р Н. П. Николаев с вицепрезидента на РК Брно, Проф. Пишек и първият българин стипендиант на Ротари клуб Цвятко Кадийски-баща, започва сериозната и успешна работа по учредяване на клуб в София.
Заветният ден е 22 април 1933 г., когато в дома на Д-р Н. П. Николаев, в присъствието на комисаря на РИ по разширението инж. Михаел Гербел, в София е създаден първия български Ротари клуб наброяващ 16 членове.
Президент-основател е дипломатът Д-р Тодор Недков. В първия борд са още Д-р Николаев-вицепрезидент, Петко Бояджиев- секретар, инж. Цвятко Кадийски-касиер и Велико Христов-церемониалмайстор.
През май 1933 г. се получава телеграмата от европейския комисар на Ротари Интернешънъл, д-р Потар, в която софийските ротарианци биват уведомени, че на 25 същия месец клубът е приет единодушно за член на РИ под № 3596.
На 4 ноември 1933 г. на клуба е връчена официално грамотата за чартирането му на церемония в София, на която присъстват и много гости от чужбина.
През 1936 РК София е уважавана организация, включваща в редиците си цвета на софийските интелектуалци, предприемачи, финансисти, учени. Интересът на обществеността към дейността на ротарианците е необичайно голям. На срещите в клуба присъстват Георги Кьосеиванов –  български дипломат и политик, А. Тошев, Проф. Михаил Арнаудов, поетесите Елисавета Багряна и Дора Габе, художникът Райко Алексиев, карикатуристът Александър Божинов, Г. Фехер, Д-р Борис Вазов, владиката Стефан, инж. Сарафов, а редовен и специален гост е и карикатуристът Александър Добринов, създал над 40 шаржа на ротарианци.
Софийският клуб започва работа по създаване на клубове и в други градове на страната. Първият РК извън София е създаден през август 1935 г. във Варна. Президент основател Николай  Тодоров. На 28 октомври 1936 г. е учреден клубът в Русе. Президент е Рене  Арнцен. Клубът в Бургас е основан през февруари 1937 г. с президент основател Матей Хаджипетров, През март 1937 г. е подписан протоколът за създаване на клуба в Плевен. Президент е  Георги Бакалов. Клубът в Горна Оряховица е създаден през октомври 1937 г. с президент Стоян Момчилов. Търновският клуб е основан през август 1938 с президент  Георги  Георгиев. През май 1939 г. започва дейност клубът в Пловдив с президент арх. Димитър  Попов.
Освен изброените по-горе клубове, към края на 1940 г. в много напреднала фаза е учредяването на клуб в Шумен, в ход са подготвителните работи за създаване на клубове в Дупница, Габрово и Лом.
През 1940 г. в страната има 210 ротарианеца, 77 от които в София.
Очевидно клубовете са били много активни и успехът на ротарианското движение в България е бил забележителен, защото на 20 февруари 1939 г. секретарят на РИ, Чесли Пери информира президента на РК София, че от 1 юли същата година се създава ротариански Дистрикт България с № 86.
Първият избран Гуверньор на дистрикта е инж. Любен Божков. На 30 март 1940 г. започва работа първата Дистриктна конференция на Ротари в България.
За съжаление, това многообещаващо развитие е прекъснато брутално през 1941, когато с позорния Закон за защита на нацията Ротари клубовете са забранени и разтурени.
Днес, в България има 90 клуба с около 2000 Ротарианци, които продължават мисията на първите и служат безкористно на обществото. Респект към дейността им – към това, което са направили, правят и ще продължават да правят, за да живеем в един по-добър свят!