Ротари България
В България има 85 Ротари клуба с над 2332 ротарианци в почти всички големи градове.
През 22 април 1933г. софийският юрист, публицист и политик, д-р Н. П. Николаев. заедно с д-р Недков, Петко Бояджиев, инж. Кадийски, журналиста Велико Христов и още 16 ентусиасти подписват протокола за учредяване на първия в България Ротари клуб. През май 1933 г. се получава телеграмата от европейския комисар на Ротари Интернешънъл, д-р Потар, в която софийските ротарианци биват уведомени, че на 25 същия месец клубът е приет единодушно за член на Ротари Интернешъънл. През ноември 1933 г. на клуба е връчена официално грамотата за чартирането му.
През 1936 Ротари клуб София е уважавана организация, включваща в редиците си цвета на софийските интелектуалци, предприемачи, финансисти, учени. Софийският клуб започва работа по създаване на клубове и в други градове на страната – първият е във Варна, през 1935 г. последван от Русе, Бургас, Плевен, Г. Оряховица, Велико Търново, Пловдив. Очевидно клубовете са били много активни и успехът на ротарианското движение в България е бил забележителен, защото на 20 февруари 1939 г. секретарят на РИ, Чесли Пери информира президента на РК София, че от 1 юли същата година се създава ротариански дистрикт „България“ (с № 86).
Първият избран гуверньор на дистрикта е инж. Любен Божков (на ротарианската конференция през март 1940г.).
В началото на 1940 г. започва издаването и на списание „Ротари в България“ на български език.
През 1940г.,под неприкритият натиск на националсоциалистическа Германия е приет Закон за защита на нацията, в раздел І на който, в списъка на забранените организации е включен и Ротари клуб.
След комунистическата диктатура и в началото на демократичните процеси в България, започват действия за въстановяването на ротарианството у нас.
Калчо Хинов, след завръщането си в България, с малка група приятели започва да обсъжда идеята за възстановяване на клуба в София.
Междувременно Рачо Косов – един от създателите на Ротари клуб Варна от 1935 г. и член на Ротари клуб София от 1940 г., се свързва с офиса на Ротари Интернешънъл Цюрих откъдето през март 1990 г. получава информация за стъпките, които трябва да се предприемат за възстановяването.
По същото време започва да работи и друга група, оглавявана от Симеон Кондов, който пренася идеята за Ротари от Каракас (Венецуела) през 1989 г.
През януари 1990г. Калчо Хинов, Симеон Кондов и Стефан Стоянов учредяват инициативен комитет за създаване на Ротари клуб в София и започват кореспонденция с офиса в Цюрих. Към тях се присъединяват Димитър Стефанов, Стефан Драгостинов, Тодор Колев и като носители на приемствеността с първия клуб Рачо Косов и Цвятко Кадийски (син на един от създателитена Ротари клуб София от 1933г.).
На 10 октомври 1991 г. Ротари клуб София е чартиран от Ротари Интернешънъл.